Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Моника Хрисчева е специализант в Клиниката по хематология към УМБАЛ „ Александровска “. Завършила е Националната гимназия по антични езици и култури. През 2022 година приключва медицина с отличие, а от 2023 година стартира специализацията си. Наскоро младата лекарка се яви на европейски изпит по специалността и след сполучливото си показване получи Европейска тапия от Европейската хематологична ааоциация (EHA).

Д-р Хрисчева, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?

Не съм от хората, които от деца са желали да са лекари. Влияние, несъмнено, оказаха родителите ми, като образец.

С учебното заведение нещата са по-особени. Учех в НГДЕК или Класическата гимназия, както е по-известна. Там са застъпени главно филантропични науки, само че общата просвета, която получих, както и проучването на латински език са ми били постоянно от плюс в медицината.

Как решихте да се посветите на клиничната хематология? Имала ли сте коебания или решението пристигна внезапно?

За разлика от решението дали да последвам медицина, изборът на компетентност, стремежът ми да стана хематолог, се образува още от ден първи в университета. Избрах я около татко ми. Той беше едно от огромните имена в специалността. При подобен образец за доктор хематолог, не съм се колебала нито ден. Вдъхнових се освен от познанията му като доктор, а и от човешкото отношение към хората с тежки болести. Говореше малко, само че постоянно на място и вдъхваше доверие в пациента.

Кои тематики и проблеми от региона намирате за най-интересни и завладяващи?

Заболяванията в хематологията са относително малко на фона на тези в другите специалности. Всички са забавни, само че в случай че би трябвало да предпочитам - може би, острите левкемии. Винаги съм считала, че това са най-тежките болести освен в специалността, а изцяло в медицината.

Харесва ми това, че науката се развива, откриват се нови медикаменти, които трансформират хода на нашите болести. Класическият образец е хроничната миелоидна левкемия. До началото на века е била смъртоносно заболяване, през днешния ден тези хора живеят като здрави.

Имате ли интерес към преподавателска кариера и научни проучвания?

На този стадий не. Смятам, че човек първо би трябвало да натрупа опит, а по-късно да го предава.

Специализирате в една от най-старите хематологични клиники у нас. Какво най-ценно научихте от сътрудниците си, които в този момент Ви оказват помощ да извършите първите си стъпки в специалността?

Колегите ми са извънредно готови лекари и това, което най-вече ме впечатли още от началото, е, че постоянно са подготвени да оказват помощ на по-младите сътрудници. Не си “пазят ” знанията, а ги предават.

Каквито и усложнения да съм имала по време на специализацията и в хода на работа с пациентите, съм знаела, че мога да попитам, да се съветвам и да получа помощ от тях. Това е скъпо и, за жалост, към този момент се среща рядко.

Кои нравствени полезности и етични правила се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия в връзките си с пациентите?

Човешкото отношение към пациента, това да му вдъхнеш религия, че ще оздравее, само че и да си задоволително прям с него, без да му даваш напразни очаквания. Трудно се намира този баланс, сякаш... Запомнила съм един израз от татко ми: “Вярата е най-хубавото лекарство ”. И е тъкмо по този начин.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Голям почитател съм на рок музиката, постоянно отивам на концерти, последно бях на концерта на Guns and Roses.

Имам сбирка с дискове на обичани групи и автобиографиите на обичаните ми вокалисти.

С част от сътрудниците използваме уикендите да пътуваме из страната, в последно време главно по българските манастири и по-неизвестни забележителности. В тази връзка признавам, че съм огромен почитател на шофирането и колите като цяло. Извън България обичаните ми градове са Прага и Атина. Мечтая да обиколя Близкия Изток.

Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници, които в този момент навлизат в клиничната хематология?

Да я избират единствено в случай че в действителност им харесва и в действителност желаят да работят това. Хематологията не е “втори избор ”, тъй като е една по-различна и многопластова компетентност.